Нека да ви напомня как Илон Мъск за пръв път оповестява

Нека да ви припомня как Илон Мъск за пръв път оповестява своите проекти да построи свръхтежка ракета, която през днешния ден е известна под името “Фалкън Хеви ”. Това се случва през 2011 година пред неколцина публицисти в Националния прес клуб във Вашингтон. Когато един от репортерите пита бизнесмена по кое време “Фалкън Хеви ” се чака да лети, Мъск отвръща, че евентуално ракетата ще бъде изведена на стартовата площадка през 2012 година, а първият полет ще бъде сбъднат през 2013-та година.

СпейсЕкс съумява да изведе “Фалкън Хеви ” на стартовата площадка. Но това се случва през 2017 година, и то през месец декември. А изстрелването е извършено на идната 2018 година, като то приключва с цялостен триумф. Илон Мъск признава, че създаването на “Фалкън Хеви ” го е изненадала с компликацията си – централното ядро поема доста по-голямо натоварване от предстоящото, защото към него са прикачени две странични ядра.

Но факт е, че ракетата с оптималната товароподемност от 63 тона въпреки всичко съумява да излети, въпреки и с петгодишно забавяне. Кой различен е сполучил да проектира и построи свръхтежка ракета в подобен къс период? 

Да погледнем по какъв начин се оправят останалите – НАСА, взаимно с Локхийд Мартин, Боинг, Аероджет Рокетдайн и други остарели корпорации създават свръхтежката ракета “Спейс Лонч Систъм ”, която е с товароподемност 70 тона (малко по-мощна от “Фалкън Хеви ”). Проектът е показан на 14-ти септември 2011-та година, същата година, в която и СпейсЕкс афишира “Фалкън Хеви ”. Днес ракетата към момента не лети. Дебютната задача е планувана за февруари тази година, само че към днешната дата тя продължава да се бави и не че чака да бъде осъществена преди края на пролетта или лятото.

Още по-бавно се развиват съветските галактически планове. През 1992 година, към този момент след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Русия взема решение да постави началото на ново ракетно семейство на име “Ангара ”. След извършен конкурс, през 1994 г. работата по плана е поверена на предприятието Хруничев. Отнемат две десетилетия до първите два изпитателни полета на “Ангара ”(през 2014 година). И даже по-късно ракетата не полита през идващите шест години – чак в края на 2020-та е извършен трети полет, а в края на 2021-ва – четвърти, като той приключва с неуспех. 

Аналогично, планът за свръхтежка ракета “Енисей ” е разгласен през 2018 година, с обещан първи старт 10 години по-късно, през 2028-ма. Но към днешна дата планът е на пауза и заради това едва ли има метод срокът да бъде спазен. 

Да, Илон Мъск може да се забавя в създаването на идващото потомство ракети – “Супер Хеви ” и “Старшип ”. Но тези ракети към този момент не се конкурират с първата версия на “Спейс Лонч Систъм ”, която е сходна по благоприятни условия със остарялата ракета на СпейсЕкс “Фалкън Хеви ”. “Старшип ” ще има способността да изпраща в околоземна орбита товари от порядъка на сред 100 и 150 тона. Следващите версии на “Спейс Лонч Систъм ” ще са оборудвани с така наречен “Изследователска горна степен ”, проектирана от Боинг, която ще усили товароподемността на ракетата до 105 тона (при вид “Блок 1Б ”) и в по-далечно бъдеще до 130 тона (вариант “Блок 2 ”). Най-ранната допустима дата за старт на идващото потомство “Спейс Лонч Систъм ” е 2026-та година – и този период съвсем сигурно няма да бъде спазен поради незадоволителното финансиране на “Изследователска горна степен ”. Междувременно “Старшип ” е плануван да реализира първия си орбитален полет през тази година – да, амбициозна дата, само че без значение дали ракетата ще е подготвена през 2022, 2023, 2024 или дори 2025 година, това отново ще е преди “Блок 2 ” на “Спейс Лонч Систъм ”. 

Аналогично, през 2007 година Илон Мъск дава обещание, че с помощта на галактическите ракети “Фалкън 9 ” и корабите “Драгън ” НАСА няма да се обрече на взаимозависимост от съветските кораби след пенсионирането на совалките през 2010 или 2011 година. Да, първите разновидности на “Фалкън 9 ” в действителност политат през 2010, а товарният транспортен съд кораб “Драгън ” стартира да обслужва МКС през 2012-та – с минималното забавяне от една година. Но във връзка с пилотираните стартове СпейсЕкс стартира да изстрелва хора в космоса чак през 2020-та година. 

Само че и тук има една специфичност – до този миг никой различен с изключение на СпейсЕкс не е почнал да вози хора до орбита и да конкурира съветските ракети “Союз ” в тази област.

При това забавянията напълно не са единствено по виновност на Мъск, само че и на НАСА, която слага доста строги условия. Агенцията не се задоволява с нормално конвертиране на товарния транспортен съд “Драгън ” до пилотиран – вместо това “Крю Драгън ” се трансформира в напълно нова машина, която съвсем няма нищо общо със своя предходник. Първоначално НАСА не е уверена в сигурността на кораба и ракетите на Мъск. Агенцията настоява петата итерация на “Фалкън 9 ”, която дебютира през 2018 година, да лети поредно седем (!!!) сполучливи пъти един след различен – условие, което не е сложено към проектираната от организацията ракета – за “Спейс Лонч Систъм ” е очакван единствено един (!) безпилотен полет (този, който ще е реалност през тази година), след което през 2024 година, по време на втората задача, ще имаме задача с астронавти. 

С други думи, Илон Мъск трябваше да сътвори ракета, да я изстреля поредно седем сполучливи пъти, да сътвори нов транспортен съд, да организира три безпилотни задачи (наземно тестване на избавителните системи, полетно тестване на избавителните системи, безпилотен полет до МКС) и чак тогава получи утвърждение да прати човек в космоса. 

Нека да изключим “Спейс Лонч Систъм ”, свръхтежките ракети и кораба “Орион ”. Да се върнем на орбиталните транспорти, където директен съперник на СпейсЕкс е Боинг. Боинг получава два пъти повече средства от СпейсЕкс, би трябвало да сътвори само транспортен съд, само че не и ракета (има налична “Атлас 5 ”), да организира единствено две безпилотни задачи (наземно тестване на избавителните системи, само че не и полетно такова, плюс безпилотен полет до МКС), след което ще може да изпрати хора към МКС.

Резултатът към днешна дата е, че единствено Илон Мъск вози астронавти до станцията, а Боинг даже не са осъществили изпитателна безпилотна задача.

Нарочно не загатвам Русия във връзка с новите разработки за транспорти до околоземна орбита, защото по кораба “Орел ” и вариациите му, известни под едно или друго име ( “Орльонок ”, “Федерация ” и прочие) се работи към този момент повече от десетилетие, а първи безпилотен полет няма да забележим още дълго време… 

Последно – кой извършва обещанията си?